Ей на, дойде времето и аз, Селчо Беков, да се изпразня емоционално у блога. Едно такова самотно ми е и е нужно по шекспировски да си задам едни въпроси. 

Сега не трябва да се мисли, че ей ся съм се регистрирАл и хоп - ще напишем нещо смислено - не! 

С две думи - немам думи, или иначе казано: можете да приветствате с добре дошъл един селски бек, опростял и оскотял, що нЕма какво да яде... и да такова... другото де... 

А който приеме нещо, което предстои да кажа, за сериозно, да размисли пак... 

те тва е за сега...

Ща пусрещним кат' си рекъл;)

аааа, мирси, мирси! чувствителната мноу дубрйе ги усеща нищата и ми хортува тъй какту съм свикнАл... напраууууу... кът у дОма са почувствах...

блог широк, хора всякакви, място за сите има - аз не мога да кажа "добре дошъл", щото и аз съм нова:)

и един въпрос:случайно да си черпил вдъхновение от друг в блога?само питам...

ни съм бре... честну казано почти нищо не съм чел у блогу... случайно попаднАх тук и така...
я съм си я...

"А който приеме нещо, което предстои да кажа, за сериозно, да РАЗМИСЛИ пак..."
Ееее, да бе! Шсе морим да мислим! Че те вземем насериозно за по-лесно.

Добро начало! Успех!