Задушна и обикновена лятна вечер е. Седя и разцъквам контактите в телефона си. На кого да се обадя? С кого бих могъл да пийна една-две-три биУички? С кого мога да отида до Баба Яга и да разтълкуваме защо, аджеба, поскъпна толкова бензина; къде ще отидем за риба в събота; а бе тия жени защо ходят толкова разголени (?), не се живее така (!); верно ли Свильо щял да си доожда от Германията…
В телефона си имам над 300 номера. Странно, вече съм на буквата “N”, а още Никой Няма…
Джойстикчето ми нещо заяжда и се изнервям. Статистически погледнато, на 5 успешни премествания нагоре, успявам да направя 1 успешно надолу. Същото важи и за наляво-надясно. Крайно време е да го сменя – освен лекинка гимнастика за палеца – полза няма от цялата работа.
Вече съм доста надолу в списъка… Sa6o, Shopov, Simo, Sisi, Ski shop (брех, ski отдавна не карам, ко стаа тука бря), Styncho, Sve… Tate… до тук добре, но на никой от тези не мога да се обадя – по една или друга причина. С изключение на баща ми де, с него с кефец бих пийнал 3 големи ракии. За съжаление живее на 200 километра от тъдява…
Tcveti, Tedi… бахти кефа, аз и жени съм познавал… ама за всяка си има причина, поради която не бих й звъннал. За едни – притеснително ми е, за други – неудобно може да се получи, щото са омъжени… трети не са ми приятни и…
Странен птиц (мъжки род на птица) съм аз… Сигурно за това ме отбягват хората – не им се обаждам. Сякаш съм длъжен все аз да се обаждам. Писна ми.
Някаква монументална и епична депресия ме обзема.
Може би не съм достатъчно интересен. Може би на „приятелите” ми им липсват теми, за които биха искали да говорят точно с мен. Или пък съм им досаден, когато почна да говоря за коли, жени и пари; за волейбол и плажове; пясък в банските и сол по устните. Та те за тва, понеже им е досадно, взеха че всички се изнесоха по морета и планИни, мааму… И ме оставиха сиротен да се чудя какво да правя.
Скучно е да си пиеш сам бирата.
05.09.2007 14:30
